Живопис по номера – пейзажи

Колекцията от картини по номера с пейзажи събира сцените, които най-често се срещат в заявките на любителите: морски бряг, заснежени планини, селски пейзажи и планински хижи. Всяко номерирано платно възпроизвежда композиция, разделена на зони, като всяка от тях е свързана с номерирана кутийка с акрилна боя. Най-продаваният формат остава 40×50 см – компромис между видими детайли и разумно време за изработка, между 15 и 25 часа в зависимост от броя на зоните, често между 30 и 50 при тези модели.

Избор на морски, планински или селски пейзаж

Залезът на плажа изисква умение за работа с преходите: оранжево, розово и лилаво често се наслагват върху три до четири съседни зони, което прави резултата по-чувствителен към грешки при смесването, отколкото едноцветното синьо небе. Заснеженият планински пейзаж, напротив, залага на ясни контрасти между бяло, сиво и студено синьо, което е по-лесно за първа картина. Сцените с хижи под снега добавят допълнителна трудност: осветените прозорци и димът от комина изискват фини щрихи с четка № 0 или № 1.

Три критерия са важни за правилния избор:

• Броят на номерираните зони: под 30 за начинаещ, над 50 за човек, който вече е завършил две или три картини
• Наличието на плавни преходи (море, небе) в контраст с ясно очертани площи (планина, архитектура)
• Размерът на платното: 30×40 см за стена в офис, 50×70 см за хол

Пейзажът – жанр, признат късно в живописта

Пейзажът заема заден план в живописта в продължение на векове, преди да се превърне в самостоятелен жанр. Китайската традиция „шан шуй“, възникнала през VI век, вече го превръща в самостоятелна тема, фокусирана върху планините и водата. В Европа трябва да се изчака Ренесансът, за да придобие природният декор по-голямо значение, макар и все още подчинен на библейските или митологичните сцени, разположени на преден план. Жанрът е официално признат едва през 16-ти век, а ще са необходими още двеста години, за да се наложи наистина като основна тема.

Преломният момент настъпва с романтизма в края на XVIII век. Движението разделя пейзажа на три подхода: живописният, който изтъква дивата природа; пасторалният, фокусиран върху селската местност, овладяна от човека; и възвишеният, който представя природата като сила, надхвърляща човека. „Лавина в Алпите“, нарисувана от Филип-Жак дьо Лутербург през 1803 г., илюстрира този последен подход: планина, която смазва всяко човешко присъствие върху платното. Век по-късно Клод Моне и импресионизмът пренасочват вниманието от детайла към общата атмосфера: светлината и цветът са по-важни от точния контур на едно дърво или скала.

От статив към комплект за рисуване по номера на пейзажи

Рисуването по номера не е никакво ново явление. Методът е изобретен през 1950 г. от Дан Робинс, тогавашен служител на Макс С. Клайн в „Палмър Пейнт Компани“. За четири години в САЩ са продадени над 12 милиона комплекта под марката „Craft Master“. Принципът не се е променил оттогава: предварително отпечатано платно с номерирани контури, бурканчета с акрилни бои, съответстващи на всеки номер, и време за съхнене от 20 до 30 минути между два слоя.

При рисуването на речен пейзаж или крайбрежен град редът на нанасяне на боята е важен: първо зоните на заден план (небе, море, далечни планини), след това елементите на преден план (лодки, фасади, дървета) и накрая детайлите с тънък четка. Този ред позволява да се избегне нанасянето на светъл цвят върху вече изсъхнала тъмна зона – най-често срещаната грешка при начинаещите. Завършеното платно с пейзаж се окачва, след като изсъхне, без да е задължително да се нанася лак, макар че матовият лак осигурява по-добра защита срещу праха в продължение на години.